националният път

- националният път

автор: hikari категория: Изкуство
прочетен: 127 коментари: 2 гласове: 5
последна промяна: 01.01 10:06


Пътят на българите тук може и да се разглежда като Любовта. Това присъствие може да бъде уподобено на езеро, в което всички българи се къпем, пораждани от самият живот за наше собствено добро. Националното самосъзнание. Ние непрестанно се къпем в това езеро, но май не винаги осъзнаваме благотворното му въздейсвие. Пътят - това е постигането на онова безметежно спокойствие, което ще сложи край на всички конфликти. и това спокойствие ще произтече от себеприемането ни като нация - да приемем че сме тъжни, да приемем че сме щастливи, да приемем че мразим, да приемем... че не можем да се приемем. Ако се познаваме и обичаме това, което сме като нация, може би ще опознаем и обикнем онова, което са другите народи. Пътят на любовта не подлежи на описание. В най-добрият случай можем да си изградим представа за него като прочетем народните си приказки.

Нашите политици имат нужда от преодоляване на несъвместимостта между въпроса и отговора за Пътя. Как да се преодолее бездната между тях - които търсят истината и тези, които вече са я постигнали, пролома между въпроса и отговора?
Вярват ли децата ни когато им разказваме легендарните си приказки? И кое е по-важно - доверието или знанието, логиката, аргументът?
Дълбокото упование в победата на доброто, заложено в народните приказки прокарва мост към несъответстващият отговор на наболели въпроси от ежедневието ни, упование което прозира отвъд несъответствията и може да съзре търсеното съотвествие.

Веднъж един учител, който живеел усамотено бил попитан от някакъв ученик:
- Кога трябва старото да отстъпи път на новото?
- Учителят отговорил:
- Колко прекрасна е тази река!

Ученикът попитал за властта, а учителят взел да му разправя че реката била прекрасна! Странен отговор!
Но ако отговорът бил подобаващ това едва ли щяло да помогне. Проблемът бил в самият ученик, което означавало, че какъвто и уместен отговор да дадял в този момент, той би бил препотвърждаване на проблема.
След дълги години странстване ученикът се върнал при учителя си с меч, на който пишело:
"принадлежа на война, у който старите методи се съчетават с новите".
- Колко прекрасна е тази река! - поздравил той учителя си.
- Време ми е. - казал учителят. - Служи добре с меча Тайя!